Елена Троянска

Най-добрите приятелства се създават през гимназиялните години. Спомни си песента на ФСБ Пак ще се срещнем след десет години... Петте години средно образование съм прекарал в компанията на 20 момичета и още пет момчета. Цялата ни гимназия бе такава - девическа. Наричаха ни Развъдника. Именно затова повечето от приятелите ми(правя разлика между приятели и познати) в България са от нежния пол. Бяхме една групичка от около 14 човека(10 от които момичета)... постоянно заедно в смях и сълзи, в радост и тъга. Споделяхме всичко. Даже легените за драйфане из хижите.

Това е Милена. Бях изопачил името й на Малина. На нея й харесваше. А аз се кефих, че съм различен :)

Милена, аз, Елена(с дънковото яке), Ия и Ламбрев.

Снимка от абитуриентската ни вечер. Само една имам. Останалите са в България.

Моите съученички освен умни бяха и хубави, така че не бе трудно да се влюбиш в някоя от тях -- момчетата от околността го правеха редовно. Аз пък изпитвах симпатии... не съм мислел, че ще се влюбя. Но го направих. Интересното в случая бе, че това се случи не през времето, докато бяхме заедно в гимназията, а около година след завърпването.

Момичето се казваше Елена или Елена Троянска както я наричаше учителят по история. Тя имаше най-красивите тъмнокафеви очи, които съм виждал. И още си ги има де... Ако зодиите бяха тринадесет, то тази допълнителната щеше да бъде Сърна и единствено Елена щеше да я носи :) Освен това ми се водеше на акъла - пръст да й покажа и ще се захили. А и все се случваше по някоя простотия... Веднъж нашата групичка бяхме излязли. Пихме, ядохме, пихме и решихме да отидем на клуб. Клубчето бе в едно подземие. Единственото, което си спомням е че се намираше под Fly'n High-а на Главната в Пловдив. Та влязохме и седнахме на едни тръби. Малина от едната ми страна с цигарка в ръка, а Елена от другата. По едно време с периферното си зрение хванах как Малина си хвърля цигарата на пода. Две-три секунди по-късно изпод краката ми почва да дими яко. Бря! Запалиха ми се панталоните. Рипам аз и почвам да тупам с ръце и да се гася. А двете се ококорили и ме зяпат неразбиращо. Кво има бе Яни? Ми запалиха ми се панталоните, кво... айде и те взеха да помагат. После стана ясна работата -- били сме седнали над машината за пушек и сме пийнали повечко...

Два пъти съм я виждал да плаче. Бях я изпратил до тях и се разделяхме. Казах й чао и благодарих за чудесната вечер, която бяхме прекарали. Тя се разплака и отговори: Да бе, развалих ти рожденния ден! Само преди половин час бях събрал смелост да й призная чувствата си... Вторият път бе като тръгвах за Виена.

1095 нощи я сънувах. 156 седмици всекидневно мислех за нея. 36 месеца изгарях по нея. Три години не я забравих. Тя бе момичето, вдъхновило ме да добавям

Не закусвам, защото съм влюбен.
Не обядвам, защото съм влюбен.
Не вечерям, защото съм влюбен.
Не спя, защото съм гладен.

към всеки пост направен от мен из форумите на dir.bg и flashbg.org.

Тази сутрин Елена ми се обади по телефона. Покани ме на сватбата си.

п.п. Случайна бе писала по темата... Струва си да се прочете.