Детският огън

Приятел ми изпрати стара любима песен. Пусни си я и ти, докато четеш. Засега можеш да ползваш сивата музикална кутийка вдясно. А иначе винаги можеш да я дръпнеш от горния линк.

Мария и аз... преди около 2 седмици.

Мария и аз с кърпи на главите. Преди повече от 22 години. Старата къща вече не е същата... Баба вече не гледа цветя в Голямата градина. Много обичах времето, когато зюмбюлите цъфтяха - розови, сини, бели. Бяха стотици. Сутрин майка ми широко отваряше прозорците и прохладен уханен въздух идещ от градината изпълваше стаята с аромат на цветя. Влюбен съм в зюмбюлите.

Мария и аз, но без кърпи на главите. Виждате ли тъмната точица на бузата й? Захапал съм я като дете. И до днес малкото, почти невидимо белегче й напомня за мен. За моя радост тя почти се гордее с него. Като се замисля аз май бях по-гадничкият... Веднъж й се бях ядосал за нещо. Взех едно шило, издебнах момент в който нямаше никой и на едно от дървените легла на баба и дядо изчегърках следното: МАРИА ГО НАПИСА! За жалост никой не повярва...

Спомняш ли си песента за Патето Яки? И ти ли като мен си се въртял(а) докато ти се завие свят? Лягаш на земята, лежиш в отворени очи, а всичко наоколо се въртиии... Ихааа! Ставаш отново, въртиш се, въртиш и скок - пак на земята... Кеф!

С Миро знаехме всички тайни пътечки(брат му знаеше една София-Пловдив за 20 минути, ама така и не ни я издаде), хралупи, гьолове с жаби(до електростанцията), чешмички, знаехме в кое лозе има сладко грозде и в коя градина дръвчета с големи, уханни, мъхести праскови. Знаехме къде са гигантските майски бръмбари(по-късно разбрах, че зелените бръмбари, който наричахме майски всъщност се казват бръмбар-златка), знаехме как да им навържем конче и да ги накараме да летят - живи хвърчила. Ти имал(а) ли си бръмбар на конче? Знаехме как да си напълним тумбаците със зелени бадеми без после да се продрискаме, знаехме през чии дворове да избягаме, когато напълним космясалия, набръчкан врат на файтонджията с фунийки, знаехме как да се возим тайно и без билет отзад на каруците...

Детство мое на ръст едноетажно,
детство мое за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън...

Слушам песента, приятелю, поглеждам снимките за миг и пиша, а текстът един такъв размазан...