За мъжете и момчетата

Наскоро гледах една телевизионна реклама на парфюм на Hugo Boss, чийто слоуган Separates the men from the boys се върти в главата ми.

Историята отново е свързана с личния ми живот... Преди около месец и половина се запознах с едно момиче. Запознанството бе лесно -- в един клуб по танци се бях отделил от тълпата с една приятелка. Искахме да упражним нова танцова фигура... Та въпросното момиче, явно на път за тоалетната, мина покрай нас. Забелязах, че прояви интерес(тя също танцува) и използвах момента да я спра за минутка. Оказа се, че тя познава едно момиче от компанията с която бях дошъл. Поприказвахме си, поупражних и с нея новата фигура и отидохме на дансинга. Тази вечер танцувах почти само с нея. По едно време ми бе зададен въпрос:

Мога ли да получа една целувка?

Леко се стреснах... Правилно ли чух(дори сега не съм сигурен)? Определено не исках да я целувам сега -- нека почака малко, затова постъпих по единствения ефективен начин т.е направих се на 2^1/2. От клуба си тръгнахме към 1:30 часа. Заедно. Реших да я изпратя до колата й. По пътя съвсем невинно й поисках телефона. Тя пък, съвсем невинно взе че ми го даде. Отново се заприказвахме. Предложих й вместо да седим на студа, по-добре да отидем в един бар да пием по коктейл... Барът е много як -- вътре се свири джаз, обстановката е изключително уютна и барманите са майстори. Там в сладки приказки седяхме докато го затвориха т.е докъм 5:00 след полунощ... Разбрах, че е на 29 години, но аз от своя страна не й открих възрастта си. Цялата вечер се стремях да научи колкото се може по-малко за мен.

На следващия ден моя приятелка, която пък от своя страна е приятелка на момичето, което се познава с новата ми познайница, ме попита дали знам, че тя всъщност е женена и има малък син. Бум. Е, не била съвсем женена, а разведена. Бум...

Хм, тя не изглеждаше като разведена с дете. Всъщност тя не изглежда и като 29 годишна жена. Снимката, която следва е правена от фотограф, който обикаля по клубовете. Момичето на преден план е тя, а аз съм с червената тениска -- въртя някаква си там из дансинга.

На следващата седмица й се обадих по телефона. Излязохме, танцувахме, прекарахме весело. Аз се държа неутрално. В рамките на една седмица излизахме още 2 пъти. Тя взе да флиртува съвсем открито. Аз -- отново неутрален. Отново стана въпрос за възрастта ми. Този път бях конкретен. Реакцията й бе:

-- Уф, ама ти си още дете! - изречено с разочарован тон.

На следващата ни среща, докато отивахме да хапнем нещо, тя ми каза, че е разведена и има син. Реагирах с подобаващото за случая учудване. Същата вечер я целунах за пръв път.

Последваха излизания, които завършваха със закуска в някое заведение с ранобуден персонал и спане вкъщи. Всичко беше много хубаво. Успях да я накарам да се радва като дете. А и аз определено се чувствах отлично.

Започнах да мисля за нея доста често, усетих и онова немирно нещо в стомаха... Май се влюбвах.

Миналата седмица се видяхме само един път -- тя нямаше достатъчно свободно време. Освен това живее в малко градче на около 50 километра от Виена т.е идването си иска време. В събота ми се обади да каже, че има подарък за мен и иска да ме види, хем да потанцуваме хем да ми го даде. Идването било сигурно. Ще ми се обади половин час преди да пристигне. Чудесно. Купих цветенца, настроих се за приятно прекарване на вечерта и зачаках. Чакам аз, а телефонът не звъни. Стана единайсет вечерта -- нищо. Хм. Ядосах се. Можеше поне да се обади. Нужни са не повече от десет секунди. Не се обадих да питам дали ще дойде. Не се обадих и на следващия ден. На по-следващия ден т.е в понеделник получих е-писмо в което прочитам следното:

Мили Янко, как си? Какво правиш в момента? Отиде ли все пак да танциваш? За съжаление тази седмица нямах възможност за излизания. За сметка на това прекарах много хубави часове с малкия си син. ... [пропускам някои неща] ... Мили Янко, от една седмица имам един подарък за теб, който с удоволствие искам да ти подаря. Освен това искам и да се видим. Знаеш ли, тези дни мислих много... За съжаление не винаги имам свободно време. И ти сигурно искаш да имаш някой, който винаги би имал време за теб. Това го напълно го разбирам, затова няма да ти се разсърдя ако гледаш повече себе си. Тази сряда ще дойда да танцуваме и този път ще мога да остана по-дълго. Пожелавам ти един красив следобед и ти пращам много целувки. Поздрави, ...

Хубаво писмо, нали? Аз й отговорих с друго писъмце:

Мила ... благодаря за писмото -- зарадвах му се. И все пак в събота щеше да бъде по-добре ако се беше обадила да ме предупредиш, че не можеш да дойдеш! Знам, че не винаги имаш възможността за излизаш -- това го разбирам напълно, но следващият път се обади. Не отнема повече от 10 секунди, а 10 секунди можем да намерим винаги, нали? Няма да повдигам повече този въпрос... но не искам да бъда третиран по този начин. ... [Тук написах малко хубави неща] ... Доскоро и целувки, Янко

Снощи бяхме да танцуваме. Поговорихме си малко... Разбрах за страховете й -- жена на 29 не може да си позволи безнадеждни връзки още повече ако има малко дете и се влюби... Още разочарования са последното нещо, което би искала. И е права, разбира се! Аз от своя страна знам какво изпитвам, но не мога да дам никакви гаранции. А и кой може да гарантира нещо подобно само след малко повече от месец? Друг е въпросът кой би ги поискал толкова рано... Знам и че не съм готов за изкачване на подобни върхове -- ако се свлека надолу бих повлякъл не само себе си.

Ми... това беше за днес. Аз вече съм взел решението -- не искам да разочаровам никого. Особено хора, към които изпитвам добри чувства.

Айде лека ви нощ -- трябва да сбирам сили за “горчивото хапче”. А вие я карайте умната!

п.п. Сега вече, приятели, знаете защо напоследък съм толкова нередовен с писането...