Нямааа! Няма. И в склада няма...
- лягам след полунощ
- чета литература свързана с професията ми след 20:00, защото нервната ми система се възбужда и тогава сън не ме лови
- да търся решения на проблеми свързани с професията ми след 20:00, защото мозъкът ми изпълнява командата "СТОП" с няколкочасово закъснение т.е час-два-три след полунощ1
- да спортувам след 19:00, както правя в момента
- да излизам уж за час и половина
От близо три години времето ми за лягане се е заковало между 00:01 и 02:00 след полунощ. Опитите да се мушкам под юргана в по-разумно време са безплодни.
Снощи, след прости изчисления, стигнах до извода, че от около 5 месеца заделям 85% от времето си за неща свързани с професията. Всяка вечер чета. Но вместо нещо художествено -- поезийка, романче, туйцък-онуйцък, батьо ви се заровил в специализирана, техническа литература. И това си има своите последици -- затъпял съм. Чувствам как речникът ми се е свил критичнооо. Критично... На девойките вече правя комплименти от рода на
“Умна си за чет'рима. Умна си като The Gang of Four!”За очите й дума не отронвам. А те едни сини, сини... на
rgb(40%,60%,100%) го докарват.
Точката със спорта май ще е най трудна. Ако не ходя на плуване или във фитнес залата, се чувствам като парцал - нямам тонус, нямам желание за нищо. Ставам мързелив, муден... Здрав дух в здраво тяло. Нъл тъй? Ама кога да ходя на спорт ва? След лекции или работа мога само, а туй е след 19:00.
Излизанията също са критичен момент. Без тях обаче не мога -- млад съм, живее ми се. Трябва и да се разпуска! Проблемът иде тогава, когато гореспоменатото действие го извърша през седмицата -- сряда да речем, когато е нощта на Salsa LA диенсърите. Имам една приятелка... с нея така уж за час-два и се приберем по трети петли.
Болно ми е щото време няма. Няма. И в склада няма.1 Случвало ми се е да ставам посреднощ и да записвам някоя мисъл, за да не я забравя до сутринта - пък и нали ще се спи все пак, няма да се мъча да помня я!
2 Коментари:
Lemon
1. това за лягането по-рано и аз съм си го поставила за цел отдавна. не ми се отдава винаги, но все по-често
2. каквото и да започна да чета вечер вече ме приспива. обаче не знам как го постигнах, за да ти кажа и да ти помогна. но професионалната литература даже и да я забраня, пак я сънувам.
3. а излизанията за час и половина ги заменяш с чаша винце пред глупавия телевизор и след около час най-много забелязваш, че няма нищо за гледане. пускаш си музика за душата(каквато е твоята такава) и след втората чаша вино заспиваш
лека нощ :)
Ооо, то вечерното четене и мен ме приспива, но веднага щом оставя книгата настрана, започвам да обмислям прочетеното и как то би ми помогнало т.е не заспивам поне още час :)
Излизанията с нищо не се заменят. Винцето и телевизора ще оставя за след 5-10 години, хе-хе. Така като се гледам, май няма оправия за мен :)
Изпращане на Коментар
<< Начална страница