Радостна тъга?

Настоящите празници освен настроение внесоха и малко тъга. Мислите ми са насочени към хора, които обичам, но за съжаление са далеч от мен - сестра, родители, баби и дядовци, мили приятели...

Спомените се бутат един-друг, карат се кои да е пръв... сякаш не знаят, че ще отделя внимание на всички. Правят ме щастлив. Изпитвам и чувство за пропуснати мигове. Искам да имах вълшебен часовник, с който да връщам времето назад. Така щях:

• Да прекарам повече време със сестричката си - Голямата-Възрастова-Разлика си оказа влиянието. Като че ли вчера бе денят, когато имах абитуриентски бал и тя, облечена в сиво-зелена рокличка подскачаше радостна около мен...
  
• Да казвам по-често на майка си колко я обичам.
• Да преживея поне още един път годините прекарани в гимназията...
• Да излизам, излизам, излизам с приятелите... Израстнахме заедно, а сега вятърът на живота ни е разпилял като песъчинки...
  
  
  
  Липсвате ми!
• Да посетя този “mnogo iak muzei”, та да мога и аз се похваля с

  Kalahan (11:11 PM) : dnes biah v mnogo iak muzei Kalahan (11:12 PM) : vidiah kamak ot lunata i meteorit po goliam ot na Ico glavata :)

• Да кажа “ДА” на 11-класничката, която ме покани на среща... Страхлив 9-класник!
• Да... направя още хиляди неща.

Радостна тъга!? Явно има и такова чувство.