Спортният хъс и женските колена

Увод

Хокей. Да, същият “хокей” в който се размахват тояги, във въздуха летят твърди предмети, а игрището е от достатъчно твърдичък и още по-достатъчно хлъзгавичък лед. За да се опазят здрави и читави, играчите навличат голяма част от предпазното облекло/снаряжение на сапьорите от LAPD.

Освен гореспоменатите потенциални опасности, грозящи участниците в играта, има и други, против които е трудно за де вземат предпазни мерки. Чудесен пример е т.нар. спортна злоба. Братче, изпитвал ли си желанието да спънеш невинно противника в момента, в който те “излъгва” и отнема футболната топка? Ами да дръпнеш за ръката по-бързо бягащия съученик в час по физическо? Аз щото съм го изпитвал. Като малък... и като не чак толкова малък :-) Мдам... спортната злоба.

Същина

Моята партньорка по танци е спортна натура - ходи на плуване, танцува (освен на салса ходи и на фламенко), от време на време отскача до фитнес залата, бяга за здраве... с други думи поддържа телесните си заоблености и вдлъбнатинки в доволно вдлъбнат и заоблен вид...

Та миналата седмица ходила момата да играе хокей. Раздали им там по някой и друг шлем, наколенници, налакътници, вързали им кънките и айде почваме. Дотук всичко е тип-топ. Обаче трябва да се има едно наум - внимавай къде, какво и как удряш. А не да размахваш стика наляво надясно както дървар размахва брадва. Чшш, тук има и момичета - не си само с Мики, Щефан и празноглавия Ханси... Именно един такъв празноглав Ханс изхакал един стик в коляното на девойчето. Изследвания, рентгенови снимки и т.н. За едно кафе не можем да се видим, а за танцуване - да не говорим.

Като за край

До преди малко си ревахме по телефона. Тъкмо взехме да си свикваме и виж какво се случва. Лоша работа... Ще трябва да танцувам с друга - то е ясно.

Често правим кръг и си сменяме партньорите, та знам какви диви козища има. Една прави хон-гил-донски подскоци и яко мачка пръстите на краката. Мъжът, с който танцува трябва да е много ловък и бърз с долните крайници. Лошото е, че поради липсата й на чувство за такт не може да се определи местоположението на острото токче в даден момент и можеш само да гадаеш и да се надяваш кракът ти да не се окаже под него.

Както се казва поживьом-увидем