Моите две стинки...

За пръв път чух за филма “Le fabuleux destin d'Amélie Poulain” преди около малко повече от година... Изгледах го едва днес. Тази вечер. На един дъх. Не очаквах да ми въздейства толкова силно. Но какво и друго може да се очаква от един толкова красив филм, който има не по-малко красива музика?

Мисля, че след този филм няма да гледам друг поне една седмица, за да се насладя на приятното чувство, което изпитвам в момента.

п.п. Като по ирония, докато гледах филма не липсваше и една странна случка...

п.п.п. Ако и ти си очарован от филма, отдели време и се присъедини към многото почитатели на Амели... В България сме само седем на брой. Засега...